Bulgarian English German Russian Spanish
joomla templates

Библия

Библия - Български библейски портал

3.Вяра и религия

  • ПДФ


  • Грехът отдели човека от пряко общение с Бога, но копнежът към Него остана вечен. Грешният човек може да влезе в общение и дойде в хармония с Бога само чрез вяра, ръководена от Него. А начинът, по който изразява тази вяра, е неговата религия.

    I. Същност на вярата и религията

    "А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога, трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които Го търсят" (Евр. 11:6).
    От този текст разбираме:
    Първо: Не е възможно човек да общува с Бога без вяра.
    Второ: Бог не може да бъде възприет чрез нашето зрение (1Тим. 6:16; Йоан 1:18).
    Трето: Вярата в Бога не е само някакво субективно чувство, но ясно, определено понятие, при което се създават лични отношения. Влизането в хармония с Бога е нещо реално, защото Той възнаграждава тия, които Го любят и търсят. Логично следва и обратното - онези, които не Го търсят и почитат, биват лишени от Неговите благословения.
    Четвърто: Бог не е безлична, сляпа сила, но е едно славно, безгранично, съвършено и всемогъщо същество.
    Но като казваме личност, това не значи, че непременно е човек. Библията ни говори и за ангели, по-висши същества от човека (Пс. 6:3-8).
    Личните отношения между Бога и човека са представени като отношения между любящ Баща и Неговия син.

    II. Съпоставка между вярата и религията

    1. Що е религия?

    Литературата изобилства с определения, но едно от най-точните, може би, е на д- С. Х. Келог в книгата му "Произход и развитие на религията".
    "Всъщност религията се състои в човешкото долавяне на отношението му към една безгранична сила, или сили, които влияят върху неговата участ, на които той по необходимост е подчинен, заедно с чувствата, желанията и действията, които това долавяне извиква на живот".
    Така религията е отношението на човека като морален деец към Бога. Религията е израз н а почитта ни към Бога, израз на вярата в Бога. Религията се изразява в служенето на Бога.
    От такава гледна точка истинската религия и истинската вяра се идентифицират. Те са едно и също нещо. Истинската вяра и религия не се състоят във външните форми, ритуали и традиции, а са самият живот, делата и постъпките на вярващия.

    2. Що е истинска вяра в Бога?

    Библейската дефиниция ни е дадена в Божието Слово. "Вярата е осъществяване на ония неща, за които се надяваме - убеждение за неща, които не се виждат" (Евр. 11:1).
    Този текст дава два аспекта на вярата:
    а/ "Убеждение за неща, които не се виждат"
    Това означава, че обектите на вярата са невидими за човешкото око. Тя борави с невидими, небесни действителности. Ограниченото, примитивно мислене твърди, че "не вярвам, защото не го виждам". Колко много неща има, които са невидими за човешкото око, но сме убедени в тяхната действителност: електрона, атома, електричеството, мисълта, чувството.
    Така обектите на вярата са невидими.
    Този израз: "Убеждения за неща, които не се виждат", ни казва още нещо:
    Вярата не подлежи на опитно доказване, не могат да се правят експерименти с нея, както в науката. Вярата ни придава ирационално, свръхестествено познание, което "никой ум не може да обхване" (Еф. 3:17, 18).
    б/ Другият аспект на вярата гласи: "Вярата е осъществяване на ония неща, за които се надуваме". Да се надуваш, означава не само да имаш твърдо убеждение, но и да го желаеш, обичаш от цялото си сърце и душа.
    Така например Свещеното Писание ни говори за обновената земя, за новото битие, за възкресението на мъртвите, за вечен живот. Сега ние нямаме природни закони и явления, които да ни покажат тия неща, но ние ги вярваме и очакваме с копнеж. Кое ни дава увереност за това? Щом Библията се е оказала като книга, говореща истината в толкова много неща, щом нейните твърдения са се оказали верни в обикновения живот, щом нейните пророчества се изпълняват точно в световната история, щом имаме лична опитност с един всемогъщ Бог, тогава ние приемаме с доверие и онези нейни изявления, които са недостижими за нашия ограничен ум. Така че въз основа на потвърдените библейски факти ние изграждаме нашата вяра и върху онези библейски изявления, които сега не можем да проверим.
    Един цитат на боговдъхновеното перо на божията вестителка ще потвърди тези наши разсъждения за вярата:
    "Вярата разкрива реалности, които не могат да бъдат възприети от нашите сетива, нито разбрани от нашия разум. Вярата има силата да съживи привидно несъществуващия свят. Невидимите неща биват признати и приети като видими. Следователно вярата дава увереност за неща, които са отвъд човешкия опит и носи сигурност, надвишаваща всяка сигурност на експериментите" Заб. урок, 3-то трим. 1987.

    III. Как се изявява вярата чрез религията

    Библията подчертава една много важна истина:


    1. Връзката между вярата и религията

    Апостол Яков 2:14-20 говори за два вида вяра: жива и мъртва. Ако вярата остане само в областта на убежденията и не се изяви в дела на послушание на Божията воля, в живот на благотворителност, себеотрицание и добри дела, такава вяра е оценена от Божието Слово като мъртва, т. е. без никаква стойност пред Бога. Истинската вяра трябва да подтикне към покаяние, изповед, скъсване с пороци и съобразяване с Божиите заповеди. Само такава вяра осъществява Божията цел - богоподобие.
    Да вземе за пример Ной: В Евр. 11:7 се казва: "С вяра Ной предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си; чрез която вяра той осъди свето и стана наследник на правдата, която е чрез вяра".
    Корабът му беше съвсем излишен, когато го строеше, но вярата в Бога, породена от съобщението, че Бог ще погуби света чрез водна катастрофа, Ной изрази, като построи спасителен кораб".


    2. Вярата (учението) трябва да се изрази във верски принципи

    Днес съществуват стотици християнски деноминации, всяка от които твърди, че е права.
    Христос заяви, че вярата в Него трябва да бъде "както рече Писанието" (Йоан 7:37, 38). Библията е единственият авторитет по верските въпроси. Като божествено откровение тя е единственият критерий за правотата на учението и религията. Всяко религиозно и философско учение, което не е в съгласие с Библията, трябва да бъде изоставено. Божието Слово заявява: "Нека прибягнат при закона и свидетелството; ако не говорят според това Слово, няма виделина в тях" (Исая 8:20).
    В християнството съществуват много разделения, защото не се съгласуват със Свещеното Писание, а се придържат към традиции, църковни предания, форми и церемонии. Христос каза в Мат. 15:8, 9, 3, че "напразно Ми се кланят като преподават човешки учения" и още "Не който ми казва Господи, Господи, ще влезе в царството Божие, но който върши волята на Отца Ми" (Мат. 7:21).
    И така, ние трябва да избираме между човешки традиции и учения и Божието Слово.
    Ако искаме да изградим една права, истинска и спасителна вяра, ние трябва да изследваме тази свята книга (Йоан 5:39).
    Библията не само посочва коя е истинската вяра, но


    3. Библията е източник на вяра.

    Апостол Павел заявява, че "Вярата идва от слушане на Божието Слово" (Римл. 1:16, 17).
    Във всеки човек е вложен в зародиш копнеж по Бога, но тази даденост трябва да се развие. Чрез слушане и изследване на Божието Слово тя укрепва и става жизнена сила в живота.
    Изпитанията в живота съдействат за търсене на Бога, от което получаваме живи опитности, които укрепват вярата (1 Петр. 1:7-9).
    Чрез вярата получаваме "всичко потребно за живота и благочестието" (1Петр. 1:3, 4).
    Заключение
    Истинската жива и спасителна вяра намираме чрез Божието Слово, което е единствен критерия за вяра и религия.
    Тази вяра е единственото средство за общуване с Бога и получаване всички Божии благословения за осъществяването на Божията цел на живота - богоподобие.
    Сега общуваме чрез вяра. В новото битие ще общуваме визуално.

    comments

    Искам да получавам новини от този сайт

    Име:

    Email:

    You are here