Bulgarian English German Russian Spanish
joomla templates

Библия

Библия - Български библейски портал

4.Божеството

  • ПДФ
  • I. Познаване на Бога

    1.    Човешката философия в своите стремежи не можа да открие Бога.

    Множеството теории, за и против Неговото съществуване, показват, че човешката мъдрост не може да проникне и разкрие божествената. Опитът да се изучи Бог само с човешки средства, е все едно да се изучават съзвездията само с увеличително стъкло. За такива Бог у скрита мъдрост (1Кор. 2:7). За тях Бог е една мистерия (1Кор. 2:8).


    2. Бог може да бъде познат само чрез себеоткриване.

    Имайки предвид голямата нужда на човека от познанието на Бога, Бог в своята любов и състрадание подава ръка на човека чрез Библията. Тя разкрива, че християнството не е история на търсенето на Бога от страна на човека, а Божествено откровение, при което Бог разкрива Себе Си, Своите планове и цели за човека. Христос е най-пълното Божествено откровение (Евр. 1:1-3; 1Йоан 5:20).
    Христос декларира: "И това е живот вечен, да познаят единият истинен Бог и Исуса Христа, когото Си проводил" (Йоан 17:3).
    Това е благата вест, която ни дава достатъчно познание за нашето спасение.


    3.Познанието на Бога обхваща цялото човешко естество

     Цялата личност, не само интелекта, но съществото, сърцето и волята. "Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила" (Втор. 6:5; Мат. 22:37). "Който люби Бога, е познал Бога" (Еф. 3:17-20).
    Ето защо невярващите не могат да разберат Бога.
    Методът за познаване Бога чрез Библията коренно се различава от всички методи на познание. Не можем да поставим себе си над Бога и да Го третираме като обект на изследване чрез анализ и измерване. Търсейки познание за Бога трябва да се подчиним на авторитета на Неговото Собствено Откровение - Библията. Тъй като тя сама обяснява себе си, трябва да се подчиним на методите и принципите, осигурени от самата нея. Без тези библейски указания не можем да познаем Бога.
    Защо толкова много хора не можаха да видят, по времето на Христа, божието откровение в Христос? Защото отказаха да приемат ръководството на Светия Дух чрез Писанията, погрешно разбраха божията вест и пожертваха Спасителя. Проблемът не зависеше от интелекта им. Затворените им сърца бяха виновни за помрачаването на ума им, което доведе до вечна гибел.


    4. Библията за Божието съществуване

    Библията няма за цел доказването на съществуването на Бога. Тя Го приема. Нейното начало обявява: "В началото Бог създаде небето и земята" (Бит. 1:1). Библията описва Бога като Създател, Управител, Вседържител и Владетел н а цялото творение. Божието откровение чрез творението е така могъщо, че не съществува извинение за тези, които отказват доказателствата за Неговото съществуване (Пс. 14:1; Римл. 1:18-22, 28).
    Съществуват достатъчно доказателства за Божието съществувание, които могат да убедят всеки търсещ истината, и все пак вярата е предварително условие за познаване Бога.

    II. Като какъв се открива Бог в Библията

    В Библията Бог се разкрива като личен Бог. Основната Му същност се изявява в Неговите имена, действия и качества.


    1. Божиите имена.

    Името е от голямо значение. То разкрива характера на притежателя си, неговата самоличност и естество. Под различни имена Бог разкрива Своето естество, характер и качества.
    Например еврейските имена.
    Ел Елохим - разкрива Божията сила и мощ.
    Ел Елион - Всевишният Бог. Подчертава Неговото положение.
    Ел-Адонай - Всемогъщ владетел. Открива царствената върховна власт на Бог
    Ел Шадай - Бог всемогъщ, източник на утеха и благословения.
    Йехова - Бог като великата първопричина, вечен и непроменим. Подчертава Неговата заветна вярност.
    Съм - Истинния Бог.
    Отец - откриващ божията любов към чадата Си.


    2. Божиите действия

    Библейските писатели отделят повече време и място за описание на Божиите действия отколкото за Божието естество.
    Той е представен като Създател (Бит. 1:1; Пс. 24:1, 2); Вседържител (Евр. 1:3); Избавител и Спасител (Втор. 5:6; 2Кор. 5:19); Носещ бремето за крайната съдба на човечеството; Прави и осъществява планове (Исая 46:11); прави предсказания (Исая 46:10); дава обещания (Втор. 15:6; 2Петр. 3:9); прощава грехове (Изх. 34:7); Владетел, вечен цар, безсмъртен, затова заслужава нашето поклонение.
    Всички тези действия подчертават, че Бог е личен Бог.


    3. Божиите качества

    Божествената същност се изявява и чрез свидетелствата на Неговите качества.
    Божествените качества са аспекти на божественото естество. Тези качества, които не са дадени на творението, са божествени атрибути, като например
    Първо - Бог е самосъществуващ. Той притежава живот в Самия Себе Си (Йоан 5:26; 1Тим. 6:16). Той е абсолютен, независим по воля (Еф. 1:5) и сила (Пс. 115:3).
    Второ - Бог е всезнаещ (Йов 37:16; Пс. 139:1-8; 147:5; 1Йоан 3:20).
    Трето - Бог е въздесъщ. Присъства навсякъде (Пс. 139:7-12; Евр. 4:13) във всяка част от пространството.
    Четвърто - Бог е вечен (Пс. 90:2; Откр. 1:8; Йоан 1:1). Преодолява границите на времето като присъства във всеки момент от времето, защото е вън от времето.
    Пето. Бог е Всемогъщ и Всесилен. Фактът, че няма нищо невъзможно за Него, дава сигурност, че ще изпълни намеренията Си (Дан. 4:17; 25-35; Мат. 19:26).
    Тъй като тези божествени атрибути да неприсъщи за човека, те са необясними и неизразими с човешки език.
    Божиите разбираеми качества произтичат от Божията любов към човека, която е същност на божественото естество - "Бог е любов" (1Йоан 4:16). Тя излъчва благоволение (Римл. 3:24), милост (Пс. 145:9), търпение (2Петр. 3:15), святост (Пс. 99:9), правда (Ездра 9:15, Йоан 17:29), справедливост (Откр. 22:12) и истина (Йоан 5:20). Тези дарби идват със самия Дарител (Яков 1:17).
    Свещеното писание ясно предава


    III. Божията върховна власт

    "По волята Си Той действа и никой не може да спре ръката Му" (Дан. 4:35).
    "Защото Ти Си създал всичко и по Твоята воля всичко е създадено и съществува" (Откр. 4:11).
    Ап. Павел казваше: "Ако ще Бог пак ще се върна при вас" (Римл. 15:32).
    Как се отнася тази върховна власт към човешката свобода.
    Поради несъвършенството на човешкия език има няколко стиха, които вън от контекста, хващайки се за даден израз, може да се стигне до погрешно заключение, че Бог избира хора по Свой каприз независимо от избора им.
    Така напр. в Римл. 8:29, 30 чу Бог "предопредели" хора, "които да бъдат съобразни с образа на Сина Му" и да получат наследство" (Еф. 1:4, 5, 11).
    Същността на тези текстове включва всеки човек. "Бог желае всички да бъдат спасени и да дойдат до покаяние". "Бог толкова възлюби света, щото даде Своя Син да не погине нито един". Но условието е "който вярва", а това зависи от неговия избор.
    Божието предузнание от вечност до вечност е абсолютно, но в никакъв случай то не повлиява върху избора на човека, от който зависи неговата вечна съдба.
    В Изх. 4:21 се казва: "Но Аз ще закоравя сърцето на Фараон и той няма да пусне людете". Често библейските писатели приписват на Бога действия, които Той не предотвратява– Фактът, че Фараон не пусна Израил, показва, че Бог зачита волята му.
    Божията абсолютна възможност да предвиди избора на дадена личност предварително в никакъв случай не определя какъв ще бъде този избор. Бог зачита свободата на избор. Няма "писано му". Съдбата на всеки зависи от избора му.

    IV. Божието триединство

    Бог е най-голямата тайна и за Него можем да знаем доколкото Той благоволи да ни се открие. Библията казва, че
    Има само един Бог. Втор. 6:4 и 4:35. Исус Христос подчертаваше учението на Стария завет (Марко 12:28:34). Апостолите учеха същата истина (1Кор. 8:4; Еф. 4:5, 6).
    Но това монотеистично потвърждение не противоречи на християнското учение за триединен Бог.

    Христос откри, че Бог е същество, състоящо се от три личности: Отец, Син и Светия Дух
    Още в Стария завет се загатва за една множественост в рамките на Божеството:
    "Да направим човека по наш образ" (Бит. 126)
    "Ето човекът стана като един от Нас" (Бит. 3:22).
    "Елате да слезем" (Бит. 11:7).
    В Новия завет Исус декларира: "Аз и Отец сме едно" (Йоан 14:9, 10).
    "Исус Христос е Бог в плът. Исус е изцяло Бог. На земята не можем да разберем тайната на Божеството. Трите Негови личности - Отец, Син и Свети Дух - са един Бог. Всяка от тях е пълнота, т. е. цялостност на Божеството. Тази пълнота не бе само за известно време. Исус не бе просто един добър човек, напълно верен на Бога. Той бе изцяло Бог, напълно и вечно. Направеното или казаното от Него е също както Бог казва" (Йоан 14:9).
    Заб. урок 7, 3 август 1994г.
    "Никаква човешка аналогия не е подходяща, за да обясни тази тайна и никакви човешки отношения не могат за ни служат за паралел".


    1. Исус Христос е Бог и отделна личност от Отца и Светия Дух

    Библията учи, че Исус Христос е напълно Бог и напълно човек. Той е напълно равен на Отца по авторитет и сила и е по тайнствен начин едно с Него (Йоан 2:18; 8:58; 10:33-38; Кол. 1:19; 2:9; Ис. 9:6).
    Исус претендираше за равенство с Бога. Той посочи Себе Си като Аз Съм (Йоан 8:58), името, изговорено по времето на Мойсея (Изх. 4:14). "Аз и Отец сме едно" (Йоан 10:30). В Него обитава съвършената пълнота на Божеството" (Евр. 1:3).


    2. Светият Дух е личност и Бог

    Библията ни казва, че Светият Дух не е само влияние върху човешките сърце, но че Той е личност, която по естество, сила и авторитет е равна ан Отца и Сина.
    Три белега за личност проявява Светия Дух.
    Като Учител Той притежава интелект.
    Като раздаващ дарби Той има воля.
    Като наскърбяващ се ,Той има чувства.
    Интелект, воля и чувства са главните прояви на една личност. Светият Дух е личност, която навлиза в живота на хората. В деня на петдесятницата прие формата на езици (Деян. 2:3-4). При кръщението на Христа - на гълъб (Мат. 3:16)-
    За Божествеността на Светия Дух съдим и по това, че когато оттегли Духа Си, всяко живо умира (Деян. 5:3-5). Само Бог има правото да оттегля Своята животодавна сила от личността.

    Взаимоотношения

    1. Трите личности са равни
    "В Писанието няма нито един намек, че Синът и Светият Дух са подчинени на Отца или че са по-низши от Него. Текстовете, които говорят за Отца като по-голям от Сина (Йоан 14:28) или за такъв, Който знае повече от Сина (Марко 13:32) се отнасят до ограниченията, които Христос Си наложи като човек, докато беше тук на земята. Той имаше за цел да ни покаже как човешкото същество би могло да живее в пълно послушание на Божията воля, уповавайки на Неговата сила" Заб. урок 2, 3-то трим. 1991г., стр. 9, 10.
    2. Всяка дейност се извършва от трите личности на Божеството: сътворение, поддържане, изкупление и спасение.
    3. Всяка личност тима своя специфична роля
    Отец - източника, Христос - посредника, Светият Дух - извършителят.
    4. Названията Отец, Син са само в плана на спасението. Христос не е Син на първото лице на Божеството.
    5. Всяка от личностите употребява цялата сила на божеството. Към която и да се обърнем в молитва, ние де обръщаме към единния Бог.
    6. Защо Бог е в три лица, а не в едно? - за да има социален живот. Така трите личности, равни помежду си, една друга се обичат, една друга си помагат, една друга си съчувстват и разбират, една друга се радват и скърбят. Между тях няма никаква дистанция. И трите са божествени, вечни, всемогъщи и съвършени и все пак си споделят Своите божествени сили и качества. В човешките организации крайният авторитет има само една личност: император, крал, цар, президент. При Бога крайният авторитет имат и трите личности на Божеството.
    7. Докато Божеството не е една личност, то трите личности са едно неделимо същество - Бог. Бог е един в Своята цел, разум, характер. Това единство не обезличава другите личности– Тяхното действие в рамките на Божеството не отменя монотеистичната същност на Библията, т. е. първото, второто и третото лице на Божеството са един Бог.
    Това единство е дадено като идеал на единството, което трябва да се постигне в църквата (Йоан 17:23).

    comments

    Искам да получавам новини от този сайт

    Име:

    Email:

    You are here