Bulgarian English German Russian Spanish

Пълно и безкористно прощение

  • ПДФ
  • Мат. 18:21,22
    "21 Тогава Петър се приближи и Му рече: Господи, до колко пъти, като ми съгреши брат ми, да му прощавам? до седем пъти ли?
    22 Исус му рече: Не ти казвам: До седем пъти - до седемдесет пъти по седем."
    Ако Господ постъпваше с човешкият род така, както хората се отнасят един спрямо друг, тогава всички щяхме да бъдем погубени, но Той е дълготърпелив, нежен и прощаващ нашите престъпления и грехове...
    Христос носи нашите грехове, Той е Който непрекъснато опрощава беззаконие и грях. Милостта, прощението и дълготърпението са сияйната слава на Неговият Характер. Когато Мойсей се помоли на Господа, казвайки: “Покажи ми моля славата Си”, Бог му отговори: “Аз ще сторя да мине пред тебе всичката Моя благост”. /Изход 33:19/
    Въпросът, който Петър зададе на Христа възникна в ума му под влиянието на уроците, които Исус преди това бе дал по отношение на църковната дисциплина. Юдейските предписания налагаха на вярващите задължението да прощават до пет оскърбления и Петър си въобразяваше, че като предложи прощаване до седем пъти, с това ще достигне предела на човешкото търпение. Но Исус искаше той да резбере, че онези, които имат Божествено съзнание и са пропити с Божествен Дух, трябва да прощават без условия и ограничения. Планът и основата на спасението - любовта - е главният принцип, който трябва да бъде поддържан от човека. Ако Христос ограничи Своята милост, състадание и прошка само за някои от греховете, тогава спасените ще бъдат само шепа хора. Но милостта Христова в прошаването на беззаконията на човещите ни учи, че трябва да има безкористна прошка на оскърбленията и греховете, които са извършени срещу нас от ближните ни. Христос даде този урок на учениците Си, за да поправи злините на погрешното учение и практика, които се налагаха по Негово време от страна на тълкувателите на Писанието.
    Принципът, според който Исус действаше в стремежа си да изцели човешкия род чрез спасителният план е същият, който трябва да задвижи Неговите последователи в техните взаимоотношения в църквата. Този урок трябваше също да ни накара да разберем, че не можем да стигнем небето със собствени заслуги, а само чрез чудната милост и прошка на Бога, проявени към нас по един несравним и нямащ равен на себе си начин.
    Човекът може единствено да бъде спасен чрез чудното прощение и търпение на Бога, който заличава неговите многобройни прегрешения и престъпления. Онези, които са благословени от Божията милост трябва да проявяват същия дух на дълготърпение и прошка към всички от Божието семейство.

    comments

    Искам да получавам новини от този сайт

    Име:

    Email:

    You are here