Bulgarian English German Russian Spanish
joomla templates

Библия

Библия - Български библейски портал

26. Белези на истинската църква

  • ПДФ
  •  

     









    Днес ние живеем в един разделен свят. Разделението е проникнало и в религиозниата сфера. Стотици църковни общества, изповедания, деноминации! Ако вярващите бяха се ориентирали решително към Библията като абсолютен авторитет, разделението би изчезнало и всички християни биха дошли до пълно единство. Традиции и предания, религиозни философии и теологични спорове вън от Библията разделят днес християнския свят.
    Сега възниква болезненият въпрос: Можем ли днес да се ориентираме правилно в този лабиринт? Можем ли със сигурност да различим истинската църква от фалшивите? Има ли една единствена истинска църква? Тези въпроси ще бъдат предмет на настоящата глава.
    Понятието “църква” е основно библейско понятие и означава не сградата за богослужения а сбора от вярващите. В Библията църквата е представена с един много характерен пророчески символ, символът “ЖЕНА” - 2Кор.11:2 и Откр.19:7,8:
    “Защото ревнувам за вас с божествена ревност, понеже ви сгодих с един мъж да ви представя като чиста девица на Христос.” (2Кор.11:2).
    “Нека се радваме и веселим и нека отдадем Нему слава, защото дойде сватбата на Агнето и Неговата жена се е приготвила. И на нея се позволи да се облече в светъл и чист висон; защото висонът е праведните дела на светиите.”(Откр.19:7,8)
    В първия текст ап. Павел олицетворява коринтската църква с чиста девица. Божественият Годеник на църквата е Христос. Вторият текст говори за сватбеното тържество на Христос (Агнето). Неговата “съпруга” е облечена в чист висон, символ на моралната чистота на църквата Му.
    Но в Св. Писание са представени две, съвършено различни жени, като символи на църквата.
    Както ще видим по-нататък почтената и морална жена е образ на истинската Христова църква, а блудницата, аморалната жена символизира отстъпилата от истината църква. Тези две църкви и тяхната история са описани съответно в Откр. 12 гл. и 17 гл. чрез две жени, които се различават по характер, живот и външни украшения.
    Откр. 12 гл. е грациозно пророчество за историята на Божията църква от дните на Христос до последните времена. В нея ще открием първите три характеристики на истинската църква днес. А четвъртия белег ще намерим в Откр. 14 гл.
    И така, да прочетем Откр.12:1-6:
    “И голямо знамение се яви на небето - жена облечена със слънцето, с луната под нозете й и на главата й корона от 12 звезди.Тя бе непразна и викаше от родилни болки, като се мъчеше да роди. И яви се друго знамение на небето, и ето голям червен змей, който имаше 7 глави и 10 рога и на главите му 7 корони. И опашката му като завлече третата част от небесните звезди, хвърли ги на земята; и змеят застана пред жената, която щеше да роди, за да изяде чадото й щом роди. И тя роди мъжко дете, което има да управлява всичките народи с желязна тояга; и нейното чадо биде грабнато и занесено при Бога, дори при Неговия престол. И жената побягна в пустинята, гдето имаше място приготвено от Бога, за да я хранят 1260 дни.” (Откр.12:1-6).
    Ето обяснението на пророческите символи за обща ориентация. Апостол Йоан вижда в това видение една прекрасна жена в небесна обстановка. Очевидно това е едно символично видение и символите трябва да бъдат идентифицирани в самата Библия. Съгласно горните обяснения тази красива жена представлява истинската църква. Понеже в този пасаж тя е представена като раждаща Христос, а по-късно след възнесението на Христос като преследвана, тя е символ на църквата в Стария и Новия Завет. Жената е облечена със слънцето и е стъпила на луната... “Слънцето” е Божията слава, открита специално в Новия Завет. В него истината и спасителният план са очертани със слънчева яснота. Луната няма собствена светлина, а свети с отразена от слънцето светлина. Тя е символ на старозаветната система от обряди и жертви, образи и пророчества, които само отразяват славата на Христос. Те бяха само “сянка” - Евр.10:1:
    “Защото законът като съдържа в себе си само сянка на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата....”
    Христовият кръст хвърля дълга сянка - от Едем до Голгота. В Стария Завет истината и спасителният план са дадени “по-матово”, по-завоалирано и се нуждаят от осветлението на Новия Завет.
    Църквата е стъпила върху луната и е облечена в слънцето. Старият и Новият Завет са еднакво Слово Божие, неделими един от друг. Взаимно се обясняват и допълват до пълно единство и завършеност на Божието Слово. Старият Завет без Новия е незавършен и неизяснен. Новият Завет без Стария е висящ, без основание. Затова и великият богослов ап. Павел заявява - 2 Тим.3:16:
    “Всичкото писание е боговдъхновено...
    Тук специално подчертаваме израза “Всичкото Писание”. В тази чудна картина жената е увенчана с корона от 12 звезди. Короната е символ на победа. Църквата е побеждаваща и вкрая ще триумфира над силите на злото. Звездите в Библията са символ на видни, изтъкнати дейци и тъй като ударението е поставено върху новозаветната църква, несъмнено това са 12-те апостоли на Христос. Посредством пролепцис (предварително представяне) църквата с 12-те апостоли е представена като напълно организирана още преди Христос да се яви на сцената. “Родилните болки” показват силния копнеж на Божия народ през цялата старозаветна епоха да дойде Спасител.
    Тук нямаме възможност за по-подробно тълкуване на пасажа; трябва да отбележим само, че змеят символизира Сатана действащ чрез различни преследващи сили. Мъжкото дете очевидно е Христос и в ст.5 се говори за Неговото възнесение. За нас сега е много важен ст.6, който комбиниран със ст.13,14 предсказва един дълъг, тъмен период на преследване на църквата Божия след Христовото възнесение - Откр.12:13,14:
    “И като видя змеят, че биде свален на земята, той почна да преследва жената, която бе родила мъжкото дете. И дадоха се на жената двете крила на голям орел за да отлети на мястото си в пустинята, там гдето я хранят за време и времена и половин време скирта от лицето на змея.”
    Това е познатият ни средновековен период на папско господство и преследване на верните Божии чада, от 1260 години. В тези стихове той е даден два пъти; веднаж като “1260 дни” и втори път като “Време и времена и половин време”. Читателят сигурно ще си спомни обясненията в една от предните глави.
    “Пустинята”, където трябваше да съществува истинската църква е символ на уединение, тъмнина и тежки условия за живот, и описва състоянието й в този период, отделена от обществото, прикрита от неприятелите, лишена от официално, легално съществуване.
    През Средните векове Божият народ в лицето на изолирани, тайни общества, като валдензите, богомилите, хугенотите и др. такива, беше преследван от официалната римокатолическа църква. Този тъмен период приключи съгласно пророчеството в 1798 г. когато папската мощ беше сломена.
    Следователно истинската църква днес не можем да търсим в лицето на католическата или православна църква, защото до 1798 г. истинската църква е в “пустинята”, лишена от официална обществена дейност, докато католическата и православна църкви са официално съществуващи, господствуващи църкви по това време. Това е първият или историческият белег на истинската църква.
    Следващите стихове на Откровение 12 гл. минават през великата реформация и в ст.17 стигат до последнте времена Откр.12:17:
    “Тогава змеят се разяри против жената, та отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството на Исуса.”
    Тук “останалите” от потомството на жената представляват последната генерация верни християни и те са описани с израза: “...пазят Божиите заповеди и държат свидетелството на Исуса.” В този стих именно откриваме втория и третия белег на истинската църква. Но да ги поясним.
    Вторият белег засяга Божия закон. Подчертава се, че църквата на остатъка издига авторитета на Божиите заповеди и ги поставя в основата на своя духовен живот. Няколко пъти в Откровението Божиите заповеди са прикачени като атрибут на верния народ на последното време и последната вест. Фактът, че остатъкът е идентифициран по такъв начин показва, че Божият морален закон ще бъде особено оспорван в борбата между змея и църквата.
    Третият белег на истинската църква днес е свидетелството Исусово. Новият български превод “свидетелство ЗА Исуса” е неправилен. Правилното звучене на текста е “свидетелството Исусово”. Това се вижда когато сравним този текст с Откр.19:10 последната част: “...защото Духът на пророчеството е свидетелството Исусово...”
    Смисълът на всичко това е, че Христос свидетелства на църквата посредством пророчествата. Специалната работа на пророците е била да носят вестите на Исус. Чрез пророците Исус свидетелства за истината - Евр.1:1:
    “Бог, Който при разни частични съобщения и по много начини е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците.”
    Третият белег следователно означава, че истинската църква на последното време ще се отличава с изявлението на пророческия дар в нейната среда. Тя ще притежава вътрешно пророческо ръководство и ще разбира и познава основно библейските пророчества.
    И така Духът на пророчеството е един специален дар с който Бог осенява Своя народ и го приготвя да устои в борбата с тъмните сили при тяхната последна атака.
    И четвъртия белег на истинската църква днес е, че тя ще познава и проповядва тройната ангелска вест, съобщена в Откр.14:6-12. Това е естествено и логично, защото тя е последната Божия вест до човечеството.
    Следователно, ако една църква днес, не съблюдава Божиите непроменени заповеди, тя не може да бъде истинска църква. Ако не притежава специалния Божий дар Духа на пророчеството, тя не може да бъде истинска църква. Ако не познава и не проповядва тройната ангелска вест, тя не може да бъде истинска църква.
    Сега за съпоставка можем да хвърлим бегъл поглед върху Откр.17 гл. където е представена блудницата - отпадналите църкви - Откр.17:1-6:
    “... Дойди ще ти покажа съдбата на голямата блудница, която седи на много води, с която блудстваха земните царе и земните жители се опиха от виното на нейното блудстване... Жената бе облечена в багреница и червено и украсена със злато... и държеше в ръката си златна чаша пълна с мръсотии и нечистотии от нейното блудстване. И на челото й имаше написано това име: Тайна, великий Вавилон майка на блудниците и на гнусотиите на земята. И видях, че жената се беше опила от кръвта на светиите и от кръвта на Исусовите мъченици...”
    Откр.17:15 показва, че тя господства над многото народи:
    “Каза ми още: Водите които си видял, гдето седи блудницата са люде и множества, народи и езици.”
    Жената държи в ръката си златна чаша, символ на евангелието, но това е само фасада, защото тази чаша е пълна с нечистота, т.е. фалшиви учения. Името на изневерилата на Бога църква според ст.5 е: Тайна; великий Вавилон. Името представя характера и е тайна за непосветените и неразбиращите духовните истини на Божието Слово. Този текст показва, че блудницата има свои дъщери, именно онези църкви, които приличат на нея в учения, живот, и характер. Ст.6 говори, че тази фалшива религиозна система е избивала Исусовите мъченици.
    Всички особености на описанието в Откровение 17 гл. идентифицират римокатолическата църква като блудница и Вавилон, а в историческия контекст на последните времена във връзка с тройния религиозен съюз между спиритизъм, католицизъм и протестантизъм, и всички отпаднали църкви са представени с тези символи.
    Сега драги читателю, предвид съдбите и наказанията, които ще сполетят този духовен Вавилон Бог отправя сериозен апел към всички искрени християни, които все още се намират в тези църкви, да ги напуснат - Откр.18:4:
    “И чух друг глас от небето който казваше: Излезте от нея люде Мои за да не участвате в греховете й и да не споделяте язвите й.”
    И когато напуснат мистичния Вавилон накъде трябва да се ориентират? Отговорът е в думите на Исус - Йоан 10:16:
    “И други овце имам, които не са от тая кошара, и тях трябва да доведа, и ще чуят гласа Ми, и ще станат едно стадо с един Пастир.”
    Христос има само една “кошара” и това е Неговата църква, Неговият верен народ. Коя е тази църква днес? Именно онази, която притежава изброените четири белега на истинската църква. Когато искрените вярващи от различни деноминации схванат истината чрез Божия Дух, те напущат този Вавилон и влизат в Христовата кошара. Този процес ще се развива и ще достигне своята кулминация в последните дни на световната история.
    За да приключим тази глава трябва да подчертаем един съществен пункт във връзка с понятието църква Божия в Библията.
    Някои хора мислят, че за спасението не е необходимо да се присъединят към църквата, че спасението ще се осъществи чрез някаква невидима църква. Библията категорично отхвърля тази теза. Съгласно Деян.2:47 спасението на един човек може да се постигне единствено чрез “прибавяне към църквата.”
    “А Господ всеки ден прибавяше към църквата ония, които се спасяваха.” (Деян.2:47).
    Истинската църква е била винаги обект на най-нежни грижи от Божия страна. Тя е Божията скъпоценност на земята - 1Петр.2:4,5:
    “При Когото идвайки като при жив камък, от човеците отхвърлен, а от Бога избран и скъпоценен, и вие като живи камъни се съграждате като духовен дом, за да станете свято свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Исус Христос.” (1Петр.2:4,5)
    При наличието на такъв конгломерат от заблуди и фалшификации в света, Божията църква е пазител, съхранител и крепител на истината в света - 1Тим.3:15:
    “В случай, че закъснея, да знаеш как трябва да се обхождат хората в Божия дом, който е църква на живия Бог, стълп и подпорка на истината.”
    В края на световната драма Бог ще спаси Своята победоносна църква. Ние трябва да бъдем и да останем завинаги в нейните редици.

    comments

    Последно променен на Четвъртък, 16 Октомври 2014 13:48

    Искам да получавам новини от този сайт

    Име:

    Email:

    В момента има 31 посетителя в сайта
    You are here