Bulgarian English German Russian Spanish
joomla templates

Библия

Библия - Български библейски портал

31. Светопричастна служба ( Господна вечеря)

  • ПДФ
  • Новозаветните обряди, в общи линии представляват възпоменания на известни събития в живота на Исус Христос, които трябва да се повторят в особен смисъл в живота на християнина.
    В тази глава ще разгледаме втория основен обряд наречен Господна вечеря или Причастие. Нарича се още и Тайна вечеря.
    Когато настъпи краят на Христовата земна служба, Той събра учениците Си за отпразнуване на последната Пасха. Това беше старозаветен обряд извършван всяка пролет в продължение на 1500 години, от Мойсей до Христос. Пасхалното Агне символизираше Спасителя и Неговата жертва. Пасхата имаше възпоменателен и символичен характер т.е. сочеше не само на освобождението на Израил от египетско робство, но и напред към по-великото избавление на човечеството от по-страшното робство на греха чрез делото на Христос. На тази последна пасхална вечеря, Христос установи Господната вечеря, която замества старозаветната пасха. Но преди да се постъпи към святопричастната служба друг обряд подготвя вярващите за святото общение с Христос, именно омиването на нозете. Любимият ученик на Исус, ап.Йоан е записал подробно тази сцена - Йоан 13:1-17:
    “А преди празника на Пасхата, Исус, знаейки че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, до край ги възлюби.
    И когато беше готова вечерята... стана от вечерята, сложи мантията Си взе престилка и се препаса. После наля вода в омивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с престилката с която бе препасан. И тъй дохожда при Симона Петра. Той Му казва: Господи, Ти ли ще ми омиеш нозете? Исус в отговор му рече: Това, което аз сега правя ти не знаеш, но отпосле ще разбереш. Петър Му казва: Ти няма да омиеш моите нозе до века. Исус му отговори: Ако не те омия, нямаш дял с Мене. Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата. Исус му казва: Който се е окъпал няма нужда да омие друго освен нозете си, но е цял чест и вие сте чисти, но не всички. Защото Той знаеше онзи,който щеше да Го предаде; затова и рече: Не всички сте чисти. А като оми нозете им и Си взе мантията седна пак и рече им: Знаете ли какво ви сторих? Вие Ме наричате Учител и Господ, и добре правите, защото Съм такъв. И тъй, ако Аз Господ и Учител ви омих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете. Защото ви дадох пример да правите и вие както Аз направих на вас... Като знаете това, блажени сте ако го изпълнявате” (Йоан 13:1-17).
    Най-напред едно кратко пояснение на ст.2. В новия български превод се казва “когато беше готова вечерята”, а в стария - “И на вечерянето”. Информацията дадена от останалите евангелисти подкрепя стария превод. Верният смисъл трябва да е “в процеса на вечерянето”.
    Да проследим сега основните моменти на това събитие. В древния Ориент гостоприемството беше на голяма висота. Съществуваше интересният обичай, преди хранене един прислужник да измие нозете на гостенина. Това беше обичайно, хигиенно омиване. Но в този случай Исус и учениците бяха сами. Нямаше прислужник. Най-естествено би било някои от тях да свършат тази работа. Но обясненията на Лука 22:24-27 показват, че Христовите ученици бяха в незавидно духовно състояние:
    “Стана още и препирня помежду им, кой от тях се счита за по-голям. А той им рече: Царете на народите господаруват над тях и тия, които ги владеят се наричат благодетели. Но при вас не е така; а по-голямият между вас нека стане като по-младия и който началствува - като онзи, който слугува. ...Но Аз Съм всред вас като онзи, който слугува.”


    Учениците бяха горди и никой не искаше да се преклони пред другите. Тогава Исус движен от любов и мъка реши да им даде велик урок по смирение. Той стана от вечерята, остави мантията Си на страна и изми последователно нозете на всичките Си ученици. Всички бяха сконфузени и засрамени, но изразител на това смущение беше пак Петър, най-прямият. Когато дойде неговият ред, той категорично отказа да се подчини на Христос. Но Христос обясни, че това не е обикновено хигиенно миене и ако не Му позволи, не може да разчита на спасение. И така съгласно думите на Исус омиването на нозете трябваше да представя по-висшето очистване на сърцата от греховете. С други думи, ако Петър и всеки от нас не разрешим на Исус да омие душите ни от всяка нечистота, не можем да бъдем в Неговото общество на небето. Забележителни са обясненията на Спасителя в ст.10. Те всички бяха “окъпани”, т.е. бяха повярвали в истината и греховете им бяха простени, но дяволът ги беше изкусил отново и те се нуждаеха пак от Христовата милост и благодат за очистване. Точно както един изкъпан в банята човек беше чист, но нозете му в сандалите се замърсяваха отново от праха и трябваше да бъдат измити. В края Христос им заяви, че е дал пример, който те трябва да следват неотклонно, и ако изпълнят поръчението Му ще бъдат блажени. Заключителните слова на Господа не оставят никакво съмнение относно това, че Той е въвел един обряд, именно омиването на нозете, който трябва да предшества Господната вечеря. Тази наредба има тройно значение:

    1. Тя символизира очистване от грях. Кръщението символизира първоначалното очистване на душата от грях, а омиването на нозете - очистване от оскверненията след кръщението. Но както при кръщението, тази наредба има стойност само ако искрено покаяние и обръщане са прогонили греха от живота на вярващия. Без тази предварителна подготовка, обрядът е само една формалност без духовна стойност.
    2. Тя символизира подновено посвещение в служба на Бога.
    3. Тя олицетворява духа на християнското братство и е подходяща подготовка за съучастие в Господната вечеря.

    Ето и коментарът на Духа на пророчеството:
    “Този обряд е определената от Христос подготовка за пристъпване към службата на святото причастие. Докато в сърцето се подхранват гордост, разногласие, и препирни за първенство, то не е приготвено да влезе в общение с Христос. Ние не сме приготвени да вземем причастието, Неговото тяло и кръвта Му...”
    “Тази служба никога не ще бъде прост обряд за онези, които са проникнати от духа на службата. Нейният постоянен урок е: “С любов служете един другиму”. ЕГВ “Животът на Христа”
    След тази духовна подготовка при пасхалната вечеря, съгласно Матей, Марко и Лука, Христос учредил причастието - Мат.26:26-28:
    “И когато ядяха, Исус взе хляб, благослови, и го разчупи и като го даваше на учениците рече: Вземете яжте, кова е Моето тяло. Взе и чашата и като благодари, даде им и рече: Пийте от нея всички! Защото това е Моята кръв на новия завет, която се пролива за прощаване на греховете.”
    Всички текстове показват, че на тази вечеря Христос приключва старозаветната Пасха и я замества с причастието. Ст.26 от горния пасаж гласи: “Когато ядяха”, т.е. по време на самата вечеря, след като вечерята бе започнала, Христос въвежда светопричастната служба. Най-напред Той им раздава хляба, като символ на Неговото тяло, а след това виното, като символ на Неговата кръв. Както тялото се нуждае от храна и питие, така и душата трябва да бъде поддържана чрез истините на Христовото учение. Естествено словата на Исус тук не трябва да се вземат буквално, а фигуративно. Хлябът и виното на Господната вечеря са само символи, а не действителна плът и кръв на Христос. Кръвта на Исус пролята на Голгота ратифицира, т.е. направи валиден Новия Завет. Без заместническата смърт на Спасителя за грешния човек спасителният план не би станал реалност. Старозаветните вярващи бяха спасени, очаквайки с вяра идещия Изкупител, докато новозаветните хора се спасяват гледайки назад към смъртта на Христос на кръста.
    Сега възниква въпросът: С какъв хляб и с какво вино трябва да се извършва светопричастната служба? Отговор - 1Кор.5:7,8:
    “Очистете стария квас, за да бъдете ново тесто, тъй като сте безквасни; защото и нашата Пасха, Христос биде заклан за нас. Затова нека празнуваме не със стар квас нито с квас от злоба и нечестие, а с безквасни хлябове от искреност и истина.”
    Квасът беше символ на нечистота, развала и грях. Визирайки лицемерието на фарисеите Исус бе казал на учениците Си да се пазят от фарисейския квас. Тъй като тялото и кръвта на Исус са чисти и безгрешни, те трябва да бъдат символизирани с безквасен хляб и безалкохолно вино, т.е. с гроздов сок. Господната вечеря беше установена по време на Пасхата и празника на безквасните хлябове, така че не е възможно Исус и апостолите да са имали под ръка квасен хляб. А що се отнася до виното, трябва да отбележим, че в описанията на Причастието никъде в текстовете не е употребена думата “вино”, а “чашата” или “тоя плод от лозата”.
    И тук, както при кръщението и омиването на нозете, трябва да схванем духовното съдържание и смисъл на този ритуал.Пак ще се позовем на новозаветния богослов, ап.Павел - 1Кор.11:23-26:
    “Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб, и като благодари, разчупи и рече: Това е моето тяло, което е разчупено за вас; туй правете за Мое възпоменание. Така взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е Новият Завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете за Мое възпоменание. Защото всеки път когато ядете тоя хляб и пиете тая чаша, възвестявате смъртта на Господа докле дойде Той.”
    От този текст явствува, че Господната вечеря е един свят спомен за великото дело извършено преди 2000 години от Спасителя на човечеството, спомен за страданията и смъртта на Исус Христос за нас. Съгласно ст.26 от този пасаж Господната вечеря “възвестява смъртта на Господа докле дойде Той”. Следователно Причастието по забележителен начин свързва първото и второто идване на Христос, и е предназначено да поддържа жива надеждата за второто пришествие в умовете на християните от всички времена.
    Как трябва да се пристъпва към святопричастната служба? Много ценни са обясненията на апостола в 1Кор.11:27-29:
    “За това който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа. Но да изпитва човек себе си и така да яде от хляба и да пие от чашата; защото който яде и пие без да разпознае Господното тяло, той яде и пие осъждане на себе си.”
    От този пасаж следва, че човек може да участва в Господната вечеря недостойно и да се провини в грях против Господа. Ст. 28 посочва предварителната духовна подготовка, която трябва да се извърши. Достоен за Причастието ще бъде онзи, който изпитва себе си. А това означава една основна проверка на духовния живот в последните месеци. Какви са били мислите и постъпките ми? Как съм живял? Какви са отношенията ми с близки и далечни, с братя и сестри? Ако има обтегнати отношения те трябва да се уредят в духа на християнската любов. Трябва да искаме прошка и да простим, братският дух да се възстанови и в душата да настъпи мир. Всичко това трябва да стане преди да пристъпим към святия обряд.

    И още един момент подчертава ап.Павел в този пасаж. За да участваме достойно в светопричастната служба, необходимо е “да разпознаем Господнето тяло.” Какво значи това? Оня, който посяга към хляба и виното нехайно, небрежно, формално, без дълбоко чувство за греховността си и съзнанието за Христовата жертва, без святи чувства и посвещение, “яде и пие без да разпознае Господното тяло”. Такъв човек ще бъде осъден.
    Християнинът не трябва да се лишава по маловажни причини от Причастието. В старозаветни времена ако някой израилянин небрежеше да участвува в Пасхата, навличаше на себе си Божието неодобрение (Чис.9:10-13). Така и днес, ако незначителни причини, болезнено честолюбие или някакви дребни спорове ни възпират да вземем Причастие, под претекст, че сме недостойни, Бог няма да одобри това.
    И един последен въпрос, за да приключим. Книгата Деяния на апостолите, която ни запознава с чудната история на апостолската църква ни внушава, че по всяка вероятност първите християни са извършвали тази служба много често, а не само веднъж в годината както Пасхата.

    comments

    Искам да получавам новини от този сайт

    Име:

    Email:

    You are here